В края на XIII в. и началото на XIVв. по тези места прониква исихазмът. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Първият български исихаст е Теодосий Търновски. Негови последователи са търсили усамотение в трудно достъпни местности, далеч от светския живот. Вероятно това е причината, в района на село Крушуна, до пещерата “Маарата” да потърсят своето място тези философи-отшелници.
Крушунската обител показва, че исихастите са имали определени, макар и емпирични, геоложки знания.
Няколко монашески килии, издълбани в почти недостъпните отвесни бигорови скали около водопада, са поставили началото на Крушунския средновековен манастир. До килиите или вътре в тях са издълбани ниши за икони, книги, кандила. Централната скална църква е издялана с вход, който има триъгълна форма, символизираща Светата Троица. Входът открива пътя за скралното пространство в молитвена килия, която форма е куполообразна, наподобяваща свод на църква. Входът на едното жилищно помещение има широчина 243см, а дълбочината е 260см. Пред входа е издълбано място за икона, а на самия вход има жлебове, където са стояли врати. Другата килия е с почти квадратен отвор. Входът в основата е 110см., а височината около 100см.
Квадратът е известен като плосък модел на света,а кубът,вписан в сфера е модел на царството небесно. Числовото съотношение на тези елементи на симетрия отговаря на златната пропорция и хармонията на музикалната гама. В тези килии са живяли исихасти, които са осъществявали дейност, пряко свързана с традициите на Търновската книжовна школа. Крушунските исихасти изцелявали болни, помагали на слепи да проглеждат. Те са били участници в изключително интересен социален експеримент, имащ за цел освобождаването на човечеството и човека от неговите недъзи - дори побеждаване на смъртта. Исихастът дъбоко се е вълнувал от проблема за смъртта и безсмъртието на човека. Според тях великият човек е смиреният. Те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Имали са свои последователи и почитаели от местното население. Затова свидетелстват многобройни, допълнително разширени ниши и издълбани навеси в скалите, където човек е можел да пренощува дори в дъждовно време. Поради това би следвало да се говори за Крушунски исихастки и духовен център.
