Тодоровден – Конски Великден и надежда за пролет

Тодоровден е един от първите пролетни празници в българския народен календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни и е известен още като „Конски Великден“, защото се празнува за здравето на конете и за плодородие.

В православния календар има шестима светци с името Тодор, но в народните представи те се обединяват в образа на Св. Тодор – ездачът, който препуска по полята, за да провери растат ли посевите и да измоли от Бога идването на лятото.

Обичаите на Тодоровден

Според поверието на този ден Св. Тодор обхожда нивите, забива копието си в земята, връзва коня и отива при Бога да моли за плодородие. Затова празникът се свързва с надеждата за добра реколта и благоденствие.

Централно място заемат кушиите – традиционните надбягвания с коне. Мъжете стават рано, украсяват конете с шарени конци и пискюли, а цялото село се събира на поляната за зрелището. Победителят получава венец, торба със зоб и уважението на всички.

Булкина неделя

Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината. Извършват се ритуали за здраве и плодовитост. Жените мият косите си с вода, в която е поставена слама от конските ясли – за да бъдат косите им здрави и дълги като конска грива.

Празничната трапеза

На масата присъстват постни ястия – пита, леща, гъбена чорба, картофи и варена царевица. Празникът завършва с хоро, в центъра на което са ездачите.

Тодоровден в Кърпачево

В района на Кърпачево и Деветашкото плато традицията продължава да живее. Близостта до природни забележителности като Деветашката пещера и Крушунските водопади превръща празника в част от по-широко преживяване сред природа и традиции.

В „Онгъл“ имаме и именник сред конете – Тодор, който в празничния ден получава своята специална премяна и заслужени лакомства.

Провери наличност

Заповядайте да споделите с нас празниците на пролетта – там, където традицията среща природата.