Името на месец март идва от латинското Мартиус, т.е. Марсов, посветен на Марс –бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи го наричат „брезен“ – „брезите лист и мъзга пущат“ тогава. В тъмни зори, преди 1 март девойките стават рано, младите трябва да срещнат първи своенравната старица – баба Марта, за да бъде тя целия месец весела и засмяна, а времето топло и хубаво.

Смята се, че на 1 март времето се преобръща и студът влиза на 40 метра в земята.Според народните вярвания на този ден се бележи началото на пролетта.

На първи март отбелязваме една от най-хубавите български традиции - закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен обичай. 

Има много легенди за произхода на мартеницата. Някои я отнасят към времето на хан Аспарух. След победата над византийците лястовичка кацнала на рамото хана – в човката си тя носела червен и бял конец. Птичката проговорила с човешки глас: „От днес вие си имате нова земя. Защитавайте я с кръвта си и я пазете чиста като белия цвят на снега.“ Белите и червени символи,оплетени от конци, станали символ на мира между славяни и българи, на здраве и щастие. Според други мартеницата е възникнала от червеното платно, което нашите баби слагали под стрехата, да гони злото, и го държали до 9 март. Независимо какъв е произходът на обичая, връзването на мартеници възвестява идването на пролетта.

Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белият цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а червеният - топлотата, на приятелството и взаимната обич. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Хората носят мартеница докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне. Не се носи мартеница през април, дори да не си видял лястовица или щъркел.

Ние в  „Онгъл“* почитаме и спазваме българските традиции,и  в навечерието на месец март ще изработим ръчно мартеници за близки и приятели. Вярваме, че мартеницата има двама майстори.

Единият е този, който е сплел преждата, смесил е бялото и червеното, завързал е кончетата, та да не се изнизват даровете на земята и от нас. Но другият майстор си ти! Нишката, която оплиташ обаче, е невидима – това е нишката на наричането, на пожеланието. Изтъкаваме я слънчево и я завързваме с доброта. Колкото по-чисти сме, толкова по-красива е тая мартеница като я закачим на ревера на този, за когото е предназначена, като я вържем около китката.

Тази невидима нишка, която сами оплитаме, обикновено е за здраве, за плодородие – за това пролетта да разцъфти. И колкото са красиви дръвчетата, толкова и в нас да има изобилие.

Придайте обаче още неща на мартеницата, която с пожелание плетете – вдъхновение, радост, светлина...

Каним ви да се присъедините към нас и да посрещнем заедно така чаканата и бленувана Пролет! Заповядайте в най- пролетния месец Март при нас, очакваме ви с нетърпение! Можете да разчитате на уют и гостоприемство, дружелюбен и любезен персонал, домашно приготвена храна, Wi-Fi в целия комплекс, сауна, възможности за разходка, езда, стрелба с лък и множество други забавления.

 

За информация и резрвации – Вени Райкова, 

Тел: 0887 700 753

Email: info@ongal.bg