Красотата на северняшкия фолклор
Когато погледнеш навън и виждаш само зеленина, а през отворения прозорец чуваш шума на листата и песента на птичките, несъмнено се питаш какво е вдъхновило предците ни да създадат прекрасни народни песни и танци, които карат душата да запее. Северняшкият фолклор се характеризира с особена свобода, усещане за високо самочувствие и неподправен хумор, който винаги те кара да се усмихнеш. Изграден върху традиции, водещи началото си от траките и славяните, той примамва съвременния българин с красотата си.
Песните и танците
Докато северняшката фолклорна област се слави с много песни за хайдути и герои, както и с дълбоко лирични, несъмнено най-популярните са тези с хумористична нотка. Типичен пример е „Елено Моме“, на която се играе и едно от най-известните северняшки хора - „Еленино“, което е в уникалния размер 7/8. Други характерни за областта хора са „Дайчово“, „Ситно Влашко“ и „Чуш мерджан“. На особена почит са също така пайдушките, ганкините и черкезките хора. Движенията са волни и широки, а свободното разлюляване на ръцете създава усещането, че танцувачите не стъпват, а летят.
Женските и мъжките носии
Характерното за женската северняшка носия е, че е двупрестилчена - над ризата се носят две престилки, една отпред и една отзад, като се захващат на кръста с колан. Докато задната се отличава с дипли и набори, предната е едноплатна или двуплатна и често има хоризонтален шев. Преобладвавщият бял цвят в мъжките носии, ги прави лесно разпознаваеми. Така наречените „белодрешковци“ носят бели потури, ризи и калпаци. Поясът и елекът също могат да са в този характерен цвят, както и в червено или черно.
Когато гостувате в „Онгъл“, не пропускайте да се запознаете отблизо с богатия фолклор, особено ако престоят Ви съвпада с някой от местните празници и събори.
« назад ©2013-2025 Ongal.bg |
|