В българския бит и култура винаги са се прелитали християнските норми и ритуалите с езически корени. Така се е получила една смесица от красота и магия, която като че ли оживява на празници като Лазаровден и Цветница, които са знакови в християнския календар. Освен поздравяването на множеството именници и носенето на осветена върбова клонка у дома, какво още се е случвало на тези празници в миналото?

 

Лазаровден се е считал за ден на девойката. След лазаруването момичето се превръщало в девойка, която можела да носи везана риза, да се закичва с китка и да слага пръстени. Тя вече била приемана като „мома за женене“. Облеклото на лазарката било приготвяно дни наред, като в някои краища на България то се откроявало със специална дреха или аксесоар -булчинска премяна, везана кърпа или пауново перо.

 

На Цветница лазарките месели малки обредни хлябове, наречени кукли, които и днес присъстват на трапезата на този празник. Затова в някои части на страната той се нарича Куклинден. Плетенето на венци от върбови клонки също е традиция, запазена и в наши дни. Обичаят кумичене, който лазарките изпълнявали, включвал пускането на венците заедно с малки парченца от куклите по реката. За този ритуал се вярвало, че предпазва девойките от това да ги открадне Змей Горянин. Лазарката, чието венче било първо, щяла да бъде първата булка сред дружките си.

 

Ако искате да прекарате пролетните празници по-близо до българските традиции и сред нашата красива природа, заповядайте в къщи за гости „Онгъл“, където ще са насладите на вълшебно преживяване.