Баба Марта и мартеницата – символ на пролетта и българската традиция

Името на месец март идва от латинското „Мартиус“ – посветен на Марс, бога на войната. Старите българи обаче го наричат „брезен“ – месецът, в който брезите пускат лист и мъзга. Според народните вярвания на 1 март започва пролетта и времето се преобръща.

Своенравната Баба Марта

В тъмни зори преди първи март девойките стават рано, за да срещнат първи Баба Марта – вярва се, че ако тя е усмихната, месецът ще бъде топъл и благ.

На този ден се закичваме с мартеници – една от най-старите и уникални български традиции.

Легендите за мартеницата

Според една легенда мартеницата води началото си от времето на хан Аспарух. След победа над византийците лястовичка донесла червен и бял конец – символ на новата земя, която трябва да бъде пазена с кръв и чистота.

Други вярвания свързват мартеницата с червеното платно, поставяно под стрехите за защита от злото. Независимо от произхода ?, тя остава символ на здраве, мир и плодородие.

Символика на цветовете

Белият цвят означава чистота и дълъг живот, а червеният – здраве, сила и жизненост. Първите мартеници били просто усукани бял и червен конец, без украшения.

Носи се до появата на първия щъркел или лястовица, след което се връзва на плодно дръвче с пожелание за здраве и благополучие.

Март в Деветашкото плато

В Кърпачево и района на Деветашкото плато посрещаме март с ръчно изработени мартеници и пролетни пожелания. Тук пролетта идва с аромат на свеж въздух, зелени поляни и близост до природни чудеса като Крушунските водопади и Деветашката пещера.

В „Онгъл“ вярваме, че мартеницата има двама майстори – този, който преплита конците, и този, който вплита пожеланието. Колкото по-чисто е намерението, толкова по-силна е нейната сила.

Провери наличност

Посрещнете пролетта при нас – с традиция, уют и истинско българско гостоприемство.